Руският президент Владимир Путин днес каза, че украинското нахлуване в Курска област е имало за цел да забави напредването на руските войски в Донбас, но се е провалило, тъй като силите на Киев просто са били отслабени по останалата част на фронта, предадоха световните агенции.
В най-голямото чуждестранно нападение срещу руска суверенна територия от Втората война насам хиляди украински войници преминаха руската граница на 6 август под прикритието на дронове, тежки оръжия и артилерийски системи, някои от които западно производство, припомня Ройтерс.
На Източния икономически форум във Владивосток Путин заяви още, че Украйна, чрез прехвърлянето на големи и добре обучени военни части в Русия, е отслабила силите си и е позволила на Русия да ускори офанзивата си в Източна Украйна. Държавният глава заяви, че руското настъпване към източноукраинския град Покровск е успешно.
Путин подчерта, че превземането на Донбас е приоритет номер едно за Русия, предаде Франс прес.
"Целта на врага, като атакува Курска област, беше да ни накара да се изнервим и да разгърнем нашите войски от една зона в друга и да спрем нашата офанзива в ключови зони, особено в Донбас, чието освобождение е нашият приоритет номер едно, заяви Путин.
Русия от есента на 2022 г. казва, че е анексирала двете украински области, съставляващи украинския източен регион Донбас. Едната област - Луганска област - е почти напълно под руски контрол, а другата – Донецка област – Русия окупира частично, отбелязва Франс прес.
Путин постави като предварително условие преди започването на каквито и да е дискусии за мир, Киев да се изтегли напълно от тези райони, в допълнение да се изтегли и от Херсонска и Запорожка област, за които Моска също твърди, че ги е анексирала. Това искане от страна на Русия е неприемливо за Украйна и за нейните западни съюзници, отбелязва Франс прес.
Въпреки недостига на хора и на оръжия украинските сили предприеха на 6 август мащабна офанзива в руската Курска област. Една от целите на Киев на тази офанзива е да бъдат принудени руските сили да преместят войски от Донбас в Курска област. Но Москва не възприе тази стратегия и изглежда иска преди всичко да продължи на всяка цена напредъка си по посока на Покровск – важен железопътен и пътен логистичен възел за украинските сили в Източна Украйна.
"Сработи ли украинската тактика? Не“, подчерта днес Путин. „Напротив, силите на врага бяха отслабени в ключови зони и нашите войски ускориха офанзивните операции на източния фронт“, подчерта той и увери, че Украйна понася там много сериозни загуби.
В Курска област руските сили са стабилизирали ситуацията и са започнали да изтласкват прогресивно украинската армия, добави днес руският държавен глава.
"Руската армия има свещения дълг да направи всичко, за да прогони врага от територията си и да защити гражданите си“, каза Путин, цитиран от световните агенции.
Руският президент заяви, че Русия е готова на преговори в Украйна на базата на преговорите от пролетта на 2022 г., ако Украйна поиска това, предаде Франс прес.
"Готови ли сме да преговаряме с тях? Никога не сме отказвали това“, заяви руският държавен глава. „Ако възникне желание за преговори от страна на Украйна, ние няма да го откажем“, допълни той.
Путин обаче добави, че преговорите трябва да се основават на документите, по които двете страни са се били разбрали и които са били де факто парафирани в Истанбул през пролетта на 2022 г. Текстовете, за които спомена Путин, обаче никога не са били направени обществено достояние и украинската страна винаги е опровергала да е имало постигнато каквото и да е споразумение тогава, отбелязва Франс прес.
Русия от месеци се опитва да представи Киев като страната в конфликта, която отказва да преговаря. Москва също така редовно променя позицията си относно условията за подобни преговори, отбелязва Франс прес.
След украинската офанзива в Курска област на 6 август, Кремъл заяви, че преговорите за слагане на край на конфликта са невъзможни на този етап, припомня Франс прес.
Преди това Путин каза, че ще сложи край на конфликта само ако Украйна се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и ако отстъпи четирите украински области, върху които Русия има претенции, в допълнение на Крим, който Русия анексира едностранно преди 10 години. Тези условия биха представлявали де факто капитулация за Киев, отбелязва Франс прес
Що се касае до преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г., Москва твърди, че е бил парафиран компромисен документ там, но че Западът е подтикнал Киев да отхвърли това споразумение. Именно тази версия на събитията Украйна отхвърля, посочва Франс прес.
Засягайки разнородни теми, руският президент каза, че не разбира действията на Франция срещу основателя на приложението „Телеграм“ Павел Дуров, срещу когото миналата седмица във Франция беше започнато официално разследване, предаде Ройтерс.
По време на икономическия форум Путин си спомни, че преди години се срещнал с Дуров веднъж, но оттогава насам нито поддържал връзка, нито се е виждал с него. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче миналия месец заяви, че не му е известно Путин и Дуров да са се срещали някога.
Френското разследване срещу Павел Дуров е във връзка с използването на платформата „Телеграм“ за престъпления като измами, пране на пари и детска порнография. Адвокатите на Дуров определиха това разследване като абсурдно, припомня Ройтерс
Във Владивосток Путин каза, че Москва е подкрепила собствените си граждани, като е извършила голямата размяна на затворници между Изтока и Запада през август. По негови думи това е било в интерес на всички участващи в размяната страни, предаде Ройтерс.
Руският президент засегна и темата за американските президентски избори. Путин заяви, че първоначално Русия е искала Джо Байдън да спечели президентските избори през ноември, но сега подкрепя Камала Харис пред Доналд Тръмп, предадоха световните агенции.
„Президентът на САЩ Джо Байдън препоръча на избирателите си да подкрепят госпожа Харис, следователно ние също я подкрепяме“, заяви Путин, цитиран от Франс прес.
Говорейки за Камала Харис, Путин направи очевидно ироничен коментар относно нейния „заразителен смях“ и каза, че той е също една от причините да я предпочита пред Доналд Тръмп, отбелязва Ройтерс.
"Тя се смее толкова изразително и заразяващо, че това означава, че всичко с нея е наред“, заяви Путин и добави, че може би това означава и, че тя би се въздържала да налага бъдещи санкции срещу Русия.
Коментарите на Путин за американските избори дойдоха ден след като министерството на правосъдието на САЩ обвини двама руски медийни представители в незаконна схема за оказване на влияние върху американските избори посредством проруска пропаганда, припомня Ройтерс.
Американското разузнаване обаче смята, че Русия иска Тръмп за президент на САЩ, защото той е по-малко ангажиран с подкрепа за Украйна във войната срещу Русия, отбелязва Ройтерс.
Но днес Путин припомни, че Доналд Тръмп е наложил много санкции и ограничения на Русия, когато е бил президент.
По-рано тази година, преди Джо Байдън да се оттегли от надпреварата за американския президентски пост, руският държавен глава заяви, че го предпочита пред Тръмп, тъй като той е по-предсказуем политик от „старата школа“, припомня Ройтерс.
Путин засегна и темата за руския природен газ и заяви, че Русия иска да запази транзитирането на газ през Украйна за Европа, предаде Ройтерс. Путин обаче добави, че Москва не може да накара Киев да приеме споразумение за транзитирането на газа. Настоящото споразумение в тази насока изтича в края на настоящата година, припомня Ройтерс.
"Що се отнася до Украйна, ние не се отказваме от този транзитeн път. Защо? Защото ние и "Газпром" възнамеряваме да изпълним всички наши задължения към нашите клиенти, с които имаме дългосрочни договори", каза Путин. "Имаме договор за транзит, който приключва на 31 декември тази година. Но ако Украйна се откаже от този транзит, добре, ние не можем да го принудим", каза Путин.
Путин заяви, че основните потребители на „Газпром“ в Европа не изглежда да искат прекратяване на споразумението за транзитиране на природен газ през Украйна, въпреки че са предоставили военна помощ на Украйна.
Газопроводът от съветската епоха Уренгой-Помари-Ужгород доставя газ от Западен Сибир през Суджа в руската Курска област. След това той преминава през Украйна в посока Словакия. В Словакия газопроводът се разделя на две. Едното разклонение отива в Чехия, а другото в Австрия. Основните купувачи на руски газ са Унгария, Словакия и Австрия. Ако Украйна откаже транзита на руски газ, тогава Русия ще използва газопровода „Турски поток“ по дъното на Черно море, за да снабдява Европа.
"Откаже ли Украйна транзита на нашия природен газ, това означава, че ще намалеят количествата газ, които постъпват в Европа", каза Путин. "Те ще минат по други маршрути, по-специално през „Турски поток“, а може би отчасти и през „Синия поток“ към Турция. Но това е техен избор, а как ще им се отрази, не знам. Изобщо не знам“, каза той.
Путин настоя, че Москва няма проблеми с реализацията на продукцията си, която е "силно желана от много страни по света", тъй като е по-евтина от, например, американския втечнен природен газ, предаде ТАСС. Той даде за пример Иран, който иска да получава повече газ от Русия и Москва възнамерява да удовлетвори това желание, предаде Ройтерс.